Рано сутринта вече съм на летището в Истанбул. Почти два часа с метрото пътувах до историческата част на града. Стигнах пред хостела и бе заключено. Проявих изобретателност и намерих начин да говоря със собственика през един барман в съседно кафене. След като си оставих багажа хванах пътя по забележителностите на града.
До онзи момент тя беше нещо, което съм учила по История преди десет години и сега този културен феномен оживя пред мен. Първоначално построена като християнска катедрала през 537 г. По времето на император Юстиниан I, Света София е най-голямата църква в света по това време. Основните архитекти на „Света София“ са Исидор от Милет и Антемий от Трал.
Един от най-забележителните елементи на „Света София“ е нейният централен купол, който е имал диаметър от около 31 метра. А интериорът на църквата е декориран с великолепни мозайки, изобразяващи християнски сцени, светци и императори. След завладяването на Константинопол от османците през 1453 г. начело с Мехмед II Завоевателя, църквата е трансформирана в джамия. Сред главните архитекти на империята е Мимар Синан. Той укрепва структурата на купола и добавя четири минарета, михраб (ниша, която показва посоката на Мека) и минбар (издигнато място за проповеди) в югоизточната част на сградата. Много от стенописите са покрити или заличени, но някои са оставени непокътнати, за да бъдат открити през XIX век. През 1935 г. по нареждане на Кемал Ататюрк е преобразувана в музей, а през 2020 г. отново стана джамия с указ на Ердоган.
Историята на църквата е сложна и многопластова, архитектурата е синтез на византийска и османска и това с право я превръща във важен културен символ за християни и мюсюлмани. С нейната история на преобразувания и адаптации тя остава Но като изключим красивата история, която знам от четене и любопитство по историята, бях възмутена, че трябваше да платя 25 евро за да видя малка част от „Света София“. Имаше и оферта за близо 50 евро, ако искам да посетя и музей за историята. Разделението между посетители и местни беше силно осезаемо в портмонето ми. Искаше ми се за тези пари да получа по аудиогид или повече интерактивност. Бих искала да получа повече добавена стойност като посетител, защото наливам сума ти евро в турската или която и да е икономика. Наясно съм, че реставраторската и консерваторска работа е ресурс, но наистина ми се стори солена дестинация. Като цяло Турция спрямо българския джоб не е така изгодна, по-скоро бих казала, че цените са изравнени щом превалутираш.
Дълго чаках под дъжда за да вляза в синята джамия, дори се заприказвах с други туристи, но наистина си заслужава да се види.
Синята джамия е построена като символ на имперската мощ на Османската империя през началото на 17 век по заповед на султан Ахмед I. Тя е разположена в непосредствена близост до византийската „Света София“, което показва приемственост, но и надмощие на османската архитектура над византийската. Известна е със своите шест минарета, които са необичайни за времето си. Повечето джамии имали само четири. Според легендата тази иновация е резултат от развален телефон. Султанът поискал „златни“ минарета (altın), но архитектът разбрал „шест“ (altı) и затова джамията има шест минарета. Друго впечатляващо са ръчно изработени над 20 000 керамични плочки в синьо и зелено, от там и прозвището. Особено в далечина, Синята джамия изпъква с каскада от куполи: централният купол, осем второстепенни купола и множеството по-малки куполи. Джамията е проектирана от Седефкар Мехмед Ага, ученик на великия османски архитект Мимар Синан, който участва в превръщането на „Света София“ в джамия.
Галата е една от най-старите и най-разпознаваеми структури в Истанбул. По време на престоя си в Истанбул я ползвах като ориентир. Построена е през 1348 г. от генуезците като част от техните укрепления в Константинопол. Висока е 67 метра и предлага панорамна гледка към града за 30 евро, но сумата не плаши туристите, защото опашките от желаещи са няколко метра.
Предвид колко е богата турската кухня, не мога да я събера в четири или пет ястия. Освен това една от мечтите ми е да готвя с турски готвачи в различните региони на страната, но вярвам, че и това ще стане когато посетя страната отново. Сега
Веджи пролетните рулца винаги ме спасяват, когато искам да хапна нещо вкусно в Азия и без да се страхувам, че няма да мога да си довърша порцията. Те са широко разпространени и обичани в Азия, символ на пролетта и новото начало. Ястието варирт по съставки
©2024 Mariela on the Go. Всички права запазени
